Орис, за своя творчески живот, е написал около 100 книги на духовно-философска и езотерична тематика, а също и на тема психическата и духовнавзаимовръзка на енерго-структурата на човека с енерго-структурата на вселената.
По-голямата част от живота на Орис е посветена на духовното творчество чрез писане на книги на космологични теми. В тях авторът разкрива теми, които никой преди него не е засягал толкова дълбоко и подробно. През далечната 1996 г. Орис успява да намери своята Духовна съдба, която неуморно изпълнява и до днес.
Орис е роден на 25 януари 1954 г. в малкото украинско село Маринка, Донецка област, в семейството на миньор и медицинска сестра.
Още от много ранна възраст в Орис се разкрива дарбата за интуитивно писане на поетични текстове. На 3-годишна възраст Орис чете първото си стихотворение, наречено «Женшен» на майка си, която го записва, защото той все още не може да пише.
Освен това от ранно детство той притежавал медиумни способности: спонтанно «вижда» динамични картини на събития и епизоди от личния живот на други хора, чиято автентичност впоследствие често се потвърждава. В предучилищна възраст Орис периодично предупреждавал децата, когато замисляли някакви бели, за непредвидените обстоятелства, които ги заплашват, а в училище знаел кой ще бъде извикан на дъската и предупреждавал съучениците си за това. Той също така знаел предварително на кои от момчетата момичетата ще симпатизират, или не.
Първите стихотворения на Орис, още от 6-годишна възраст, са публикувани в регионалния вестник Марински. Освен това Орис рисувал добре: в 3-ти клас и 14 портрета на украински и руски писатели, рисувани от него, украсявали стените на училищния коридор.
През 1971 г. Орис завършва 10-ти клас, работи като инструктор по физическо възпитание в Маринския окръжен потребителски съюз, а през 1973 г. постъпва в агрономическия факултет на Кримския селскостопански институт, който завършва през 1978 г.
След като работи 4 години по специалността си на Южното крайбрежие на Крим (Ялта), той постъпва на длъжността директор на базата за спорт и отдих (пт. Понизовка), собственост на 2-две московски научно-производствени обединения – «Измерителна техника» и «Енергия», обслужващи космическия отрасъл.
През 1990 г. напуска във връзка с началото на литературната си дейност.
Като тийнейджър Орис проявява голям интерес към бойните изкуства: карате (киокушинкай), кунг-фу (изкуството дим-мак – «отровна ръка», вин чун, цзуй цюан), джудо, самбо и други. По-късно, през 1975 г., получава черен колан по бойни изкуства, а през 1979 г. в Ялта в Министерството на вътрешните работи открива секция по бойни изкуства и ръкопашен бой.
Започвайки от този период (от 1975 г.), докато все още учи в института, Орис работи в продължение на 15 години върху написването на няколко поредици от книги по темата за бойните изкуства. Тритомният учебник по карате и по изкуството на дим-мак, озаглавен «Пътят на карате – от ученик до майстор», е колоритно оформен и публикуван в Москва през 1992 г. През тези години в Москва излиза отделна книга «Дим-Мак – изкуството на «отровната ръка».
През този период е написана и втората поредица, състояща се от повече от 20 книги под общото заглавие «Посвещението или духът на воина», но не е публикуван в СССР поради липса на висше физическо възпитание от страна на автора.
Поради тази причина през 1982 г. Орис постъпва задочно в Симферополския държавен университет във Факултета по физическо възпитание, но го напуска на 4-та година по семейни причини (поради раждането на сина му Ярослав
през 1983 г.) и във връзка с началото на перестройката.
По време на работата си по поредицата «Посвещението или Духът на Воина», Орис (в състояние на дълбинна медитация) за първи път неволно влиза в контакт със своите Духовни Учители, след което започва редовно да получава информацията, залегнала в основата на уникална поредица от книги под общото заглавие «Живот между Животите» и всички книги, които впоследствие е написал.
По-нататък започва по-интензивния Духовен Път на Орис, белязан от повратна точка в живота му поради възникналата в неговото Съзнание спешна нужда да намери Себе Си и своята Духовна роля в живота.
През 1996 г. заминава като отшелник в пещера, от която не смята да се връща. Там, в пещерата, до него идват дълбоки Духовни откровения, както и информация за миналите му (паралелни) животи. Орис описва някои от тези свои вътрешни преживявания в стихове, които са публикувани в отделен сборник.
Въз основа на контактите със своите Духовни Учители по време на това изпитание (40 дни гладуване само
на вода), след като е научил своето Предназначение в живота, той с обновено Самосъзнание се връща у дома, след което започва нов Духовен етап в животат му: за четири години написва повече от 40 книги, които са включени в няколко поредици със следните заглавия: «Живот между Животите», «Изкуството да умреш» и «Извънземни контакти».
След 2000 г. Орис започва да пише текстове по мелодиите на съветски хитови песни, в които изразява цялата квинтесенция на своите духовни изводи и разсъждения, подчертавайки важността на ролята на Любовта, Добротата, Милосърдието и всички Човешки качества и чувства, които хората толкова често забравят в ежедневието.
Също така, след 4 последователни Духовни Посвещения (от 1996 до 2000 г.), Орис получава достъп до по-вярна и надеждна информация за структурата на Вселената и за ролята на човека в нея, която разкрива в поредиците
«Ииссииди», «Благата Вест», «Безсмъртието е достъпно всекиму» и «Основи на Иисиидиологията». Тези поредици са написани с усложняването, повишаването и задълбочаването на качеството на информацията от нивата на колективното Подсъзнание, която ляга в основата на собственото му Самосъзнание и където той намира отговорите на сложни космологични въпроси, които до преди това изглеждало, че ще останат без отговор за хората още десетки години.
162